Захарта между здравето, регулациите и петрола

От Фейсбук профила на Боян Рашев, експерт по управление на околната среда

Цените на суровините се движат на цикли – големи спадове обикновено са следвани от големи ръстове. Точно затова от време на време просто ги преглеждам в търсене на нови възможности. Така в началото на февруари попаднах на графиката на цената на захарта, която показва сериозен спад в последните години. Реших, че си заслужава да й обърна внимание.

Най-лесното обяснение е в здравните регулации и всякакви опити на правителства да ограбват бизнеса и потребителите чрез данъци върху съдържанието на захар. Това обаче не е ново и няма как да обясни спада на цената от последните години.

Междувременно в Капитал излезе много интересна статия по темата, която дава алтернативно обяснение. Оказва се, че инжекциите за отслабване (GLP-1) не просто намаляват апетита, а променят хранителните предпочитания. Данни показват съществен спад в консумацията на въглеходрати и по-нисък интерес към сладки и висококалорични продукти. Това директно засяга най-важния сегмент за захарта – напитките, десертите и импулсните храни. Тези лекарства станат все по-масови масови и достъпни, което силно потиска пазара на сладки изделия.

Успоредно с това индустрията така или иначе ускорява прехода към заместители и намаляване на добавената захар. Подсладители като стевия, сукралоза и аспартам вече са стандартен инструмент за намаляване на захарта в продуктите. В много случаи крайният вкус остава, но реалното потребление на захар намалява. Това е структурен натиск, който трудно може да бъде компенсиран от растеж в други сегменти.

Процесът е ясно видим дори и в наскоро публикуваните резултати на българската индустрия за безалкохолни напитки. Само 1 от 4 изпити чаши с безалкохолно у нас е с добавена захар, чието количество устойчиво намалява. 75% от обемите на реализираните у нас напитки от цялото портфолио на индустрията, в т.ч. сокове и нектари, не съдържат добавена захар.

Тогава реших, че не виждам инвестиционен потенциал в захарта и я зарязах. 

Днес обаче не мисля така. Захарта е концентрирана енергия, също като петрола. Бразилия, най-големият производител и износител (40% от световния износ) на захар, играе двойна роля – тя е едновременно захарна и етанолна икономика. Захарната тръстика може да се насочва или към производство на захар, или към етанол, в зависимост от цените на петрола. При високи енергийни цени производителите пренасочват суровината към гориво, което автоматично свива предлагането на захар.

В момента цената на суровата захар е около 15 US cents/lb – ниво, което отразява относителен баланс на пазара. Но при петрол над $100 за барел, този баланс бързо ще се наруши.

Към това се добавя още един подценяван риск – поскъпването и потенциалният недостиг на торове. Производството на азотни торове е силно зависимо от природния газ, а цените им вече са почти двойно по-високи в резултат на затварянето на Ормузкия проток. Бразилия е голям износител на петрол, но в същото време зависи от внос на втечнен природен газ и торове. Това увеличава разходите за фермерите и може да доведе до по-ниско торене и съответно по-слаби добиви още в следващия сезон. При култури като захарната тръстика и захарното цвекло ефектът е пряк – по-ниски добиви означават по-малко суровина за преработка.

Исторически, при комбинация от енергиен натиск и скъпи торове, цените на захарта реагират чувствително. В подобен сценарий е реалистично да се очаква движение към бързо увеличаване на цените на захарта, което идва със закъснение след енергийния шок. Забележете пика в цената й през май, 2023 г. – точно година след максимума на петрола през 2022 г.

Краткосрочно пазарът вероятно ще остане волатилен. Високият петрол, скъпите торове и геополитическото напрежение могат да доведат до рязък ценови скок. Дългосрочно обаче посоката изглежда различна. Растежът на потреблението ще се измести към Азия и Африка, докато развитите пазари ще продължат да се свиват или стагнират. Захарта няма да изчезне, но ще загуби статута си на пазар с автоматичен растеж.

Това я превръща в по-циклична и по-рискова суровина – зависима от времето, газа и петрола в краткосрочен план, и от здравето и технологиите в дългосрочен. В този нов контекст бъдещето на захарта ще се решава не толкова на трапезата, колкото на кръстопътя между енергетика, фармация и потребителско поведение.

Текстът отразява личното ми мнение и не може да се възприема като препоръка за инвестиции